Златното мастило

Авторът и перото

Авторът и перото

Начало На бюрото

После спектакълът пада“, „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации“, както и „Дето брадва заповядва, там народът се не радва“.Димитър Стефанов Стоянов, чийто псевдоним е Радой Ралин, е роден на 23 април 1922 г в Сливен.Той е потомък по бащина линия на Таньо войвода – дядо му Димитър, на когото е кръстен, е брат на войводата.

Търпението е незабележима форма на гниенето. Думите са на българския писател, поет и сатирик Радой Ралин (1922-2004).

Негови са още мислите: „Революцията е една премиера. После спектакълът пада“, „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации“, както и „Дето брадва заповядва, там народът се не радва“.

Димитър Стефанов Стоянов, чийто псевдоним е Радой Ралин, е роден на 23 април 1922 г в Сливен. Той е потомък по бащина линия на Таньо войвода – дядо му Димитър, на когото е кръстен, е брат на войводата. 

НА ДЕВЕТГОДИШНА ВЪЗРАСТ ПУБУВА ПЪРВОТО СИ СТИХОТВОРЕНИЕ 

Когато е петгодишен, майка му Радка го научава да чете и пише. През следващата година той получава за подарък книжката „Дядовата ръкавичка“ на Елин Пелин. Книжката става любима на Димитър Стоянов, след което прочита и всички книги на Елин Пелин в читалищната библиотека. Четенето става любимото занимание на малкия Димитър и когато е на девет години е отпечатано първото му стихотворение - в детския вестник „Изгрев“ в Сливен, с редактор Ст. Султанов. Бащата на Димитър Стоянов - Стефан Димитров, е собственик на книжарницата „Модерно изкуство“, където той има възможност да чете всички новоизлезли книги за деца и възрастни. На 12-годишна възраст той прочита преведените съчинения на Антон Чехов и Ърнест Хемингуей, както и на Атанас Далчев, които стават негови любими автори. Докато е ученик, Димитър Стоянов има желание да стане карикатурист и винаги, когато баща му отсъства от книжарницата, той го замества и през това време рисува. Веднъж Димитър Стоянов прави бързо карикатура на един клиент в книжарницата и му я дава. След време карикатурата е отпечатана във вестник „България“, а клиентът се оказва писателят Стефан Лазаров Костов.

ИМЕТО РАЛИН ПРОИЗЛИЗА ОТ ГРЕШКА ПРИ ИЗПИСВАНЕТО НА ДРУГ ПСЕВДОНИМ

Докато е ученик, Димитър Стоянов публикува хумористични стихотворения и анекдоти във вестник „Бургаски фар“. На 17 години той изпраща стихотворението „Моята любов“ до списание „Българска реч“, под псевдонима Димитър Радин, от името на майка му Радка, но поради грешка излиза Ралин, което той харесва. По-късно сменя Димитър с Радой, за да не се засичат двете „р“. Димитър Стоянов завършва Профилираната природо-математическа гимназия „Добри Чинтулов“ в Сливен през 1941 г. През същата година той издава заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев антифашисткия бюлетин „Истината по антисъветската война“, а през 1942 г Радой Ралин е арестуван. Той заминава като доброволец на фронта по време на Отечествената война и пише стихове във фронтовия в. „Щурмовак“. През 1945 г. Радой Ралин завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

ДВЕ ГОДИНИ ЖИВЕЕ В ЧЕХОСЛОВАКИЯ

Радой Ралин работи като редактор в списание „Славяни“ от 1945 до 1946 г. и във вестник „Литературен фронт“ от 1946 до 1949 г., след което заминава за две години за Чехословакия, където учи езика и културата на страната. През 1952 г. Радой Ралин става част от екипа на хумористичния вестник „Стършел“, където пише до 1961 г. Във вестник „Литературни новини“ той е редактор до 1963 г., а по-късно е редактор в Студията за игрални филми и в Студията за хроникални и документални филми. От 1967 г. е редактор в издателство „Български писател“, а от 1976 г. работи в Българска кинематография, след което от 1987 до 1990 г. е редактор във в. „Литературен фронт“.

НЕГОВИ ТВОРБИ СА ПРЕВЕДЕНИ НА НАД 40 ЕЗИКА

Радой Ралин е автор на книгите „Стихотворения“ от 1949 г., „Четиринадесет дни“ от 1950 г., „Войнишка тетрадка“ от 1955 г., „История с лъв“ от 1958 г., „Второ раждане“ от 1959 г., „Халосни патрони“ от 1962 г., „Духът и второто шише“ от 1967 г., „Няма начин, Хамлет!“ от 1978 г., „Матерните“ от 1993 г., „Утешенията на Васил Чертовенски“ от 1994 г., „Сипей“ от 1997 г., „Ехото на усмивката“ от 1998 г. и други. 

През 1968 г. излиза сборникът с епиграми „Люти чушки“ на Радой Ралин с илюстрации от Борис Димовски. Заради тази книга двамата са обвинени от Централния комитет на Българската комунистическа партия, че целят и в България да настъпят събития като Пражката пролет от 1968 г. „И да умра, ще знам, че след смъртта ми народът издръжлив, неубоим ще продължи да пише епиграми под моя псевдоним“, пише в „Люти чушки“ Радой Ралин. По-късно през годините сатирикът продължава да пише епиграми срещу видните държавни мъже, които излизат в книгите „Люти чушки 2“ и „Сладки чушки“. Други негови книги с епиграми са „Моля, заповядайте“ от 1966 г., „Епиграмки в рамки“ от 1983 г., „Ескимоски плаж“ от 1993 г. Последният му сборник е озаглавен „Не от боята, а от маята“. Негови творби са преведени на повече от 40 езика. Издава и под псевдонимите Митин, Младен Волен, Рали, Рали Дали, Рали К, Раликор, Ралко и други.

ЕДИН ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ТЕАТЪР НА САТИРИЧНАТА МИНИАТЮРА

Радой Ралин е един от създателите през 1953 г. на Стършеловия сатиричен театър – първият български театър на сатиричната миниатюра. Той е автор на сатиричните спектакли „Дяволското огледало“, „Импровизация“, „Конферансие“. Радой Ралин пише сценариите за филмите „Невероятна история“, „Борба за икономии“, „Вездесъщият“, както и за документалните филми „Н. Й. Вапцаров“, „Атанас Далчев“, „Редник Пеньо Пенев“ и др.

ПРИЗНАНИЕ

Радой Ралин е носител на многобройни отличия. Сред тях са литературната награда „Георги Кирков“ (1981 г.), наградата на Съюза на българските писатели за поезия през 1988 г., първи лауреат на наградата за сатира „Райко Алексиев“ през 1993 г. Той е почетен гражданин на София от 12 май 2003 г.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

На бюрото

Втората част от проекта на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ), насочен към насърчаване на творческото писане сред младите хора, започва на 26 септември и ще продължи до 2 октомври. Проектът е подкрепен от Столична програма „Култура ...

Добрина Маркова

На бюрото

В Регионалната библиотека "Пейо Яворов" писателката и преподавател по корейски език Цветелина Борисова представи книгата си "Корейското чудо халю". В нея авторката изследва корейската култура във всичките аспекти, нарастващия интерес и влияние на азиатската с ...

Ангелина Липчева

Ангелина Липчева

На бюрото

За поредна година в продължение на два месеца малки и по-големи момичета и момчета избраха да прекарат ползотворно дните от ваканцията си с книги и забавления в Детския отдел на Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград. Разнообразни те ...

Добрина Маркова

Литературен обзор

Писателката Виктория Бешлийска ще гостува в смолянското село Малка Арда на 22 септември. Авторката ще бъде първият гост в ремонтираната функционална зала "Добротворец" в населеното място към Читалище "Христо Ботев- 1958 г.", съобщи Кристина Патева, организато ...

Добрина Маркова

Литературен обзор

В Оряхово днес, 5 септември, представят книгата „Светска София между две войни. Личности, мода, забавления“. Двама архитекти, родом от Оряхово, са споменати в изданието, съобщи Евгения Найденова – директор на Историческия музей в града. Тя до ...

Добрина Маркова

Литературен обзор

Ангелина Липчева

Подиум на писателя

Ангелина Липчева

„Обрат в сюжета“ е новата книга на Ралица Генчева, съобщават от „Сиела“. Открита, фина и чувствителна, поетесата и минималист промени живота на хиляди читатели, създавайки сплотена общност около най-известната българска книжна абонаментна кутия, припомнят издателите. С появата на първия си роман, Charly Wilde, както е позната авторката, предизвиква любителите на заплетените ...

Експресивно

Валери Генков